Юстас Монахът – най-грешният от светите хора
Преди 800 години един от най-мразените мъже в Англия среща своя ужасяващ край. Когато борбата при Сандвич – водена край крайбрежията на Кент на 24 август 1217 година сред британския и френския флот – стигна до кървавия си край, Юстас Монахът е на палубата на своя транспортен съд, където гневно размахва весло в опит да отблъсне британските си врагове. Един публицист от това време разказва по какъв начин той „ събори добър брой англичани… на някои били счупени ръцете, на други – главата им била разбита… на различен му била счупена ключицата “. Но шансът на Юстас завършва и той скоро е изумен от враговете си – и след опит да избяга е завлачен на палубата и обезглавен.
Отсечената му глава е закрепена на копие и дефилира към южните пристанища на Англия, с цел да успокои жителите им, че този застрашителен корсар най-сетне е мъртъв. И хората честват кървавата му гибел дълго и сластно. Но за какво? Как някогашният бенедиктински духовник пропада поради жаждата си за плячка и принуждение? И какво е човек, който в миналото посвещава живота си на работа на Бога, да я изостави и да се хвърли във война?
Юстас е роден към 1170 година и макар че стартира живота си като възрастен като рицар, зовът на морето се оказва по-силен и скоро той овладява уменията на мореплаването и пътува обстойно. Скоро се появява в кастилския град Толедо – прочут център на черната магия, където се научава на тъмните изкуства на некромантията. Според мнозина като че ли самият демон му става ментор. Но тогава се случва нещо напълно ненадейно за тези мнозина: Юстас става духовник.
Не можем да знаем за какво избира бенедиктинците в манастира Сейнт Самер. Но едно е несъмнено: в случай че някой в миналото е бил несъответствуващ за живота на този свят медал, това е нашият непрокопсаник. След като се причислява към манастира, споделят, че прави „ доста демонски дейности “ – предизвиква братята да ядат, когато би трябвало да постят, да кълнат, „ когато би трябвало да рецитират литургия “, и ги подканя да „ пърдят в манастира “. Не е изненадващо, че скоро напуща (или по-вероятно е изпъден от) бенедиктинците. Но от този миг нататък прякорът му е подготвен и той постоянно ще бъде прочут като Юстас Монаха.
При всичките си дяволии, Юстас явно въпреки всичко има някакъв гений за нещо и си намира работа като сенешал (административен служител) при могъщия граф на Булон, Рено дьо Дамартен. Изглежда обаче, че скоро още веднъж се връща към старото си поведение, защото е упрекнат във финансова незаконосъобразност. Страхувайки се от пандиза, Юстас бяга и стартира нова кариера – този път като престъпник.
В горите към Булон, Юстас се издържа от разбойничество и жадност за възмездие против рубрика. Тук историята наистина става вълнуваща. Юстас и хората му вземат участие в поредност скандални грабежи, мълниеносни набези и трагични бягства, докато търсят мъст на някогашния духовник против рубрика.
В другите истории Юстас има доста общо с Робин Худ, не на последно място в използването на маскировки. В един миг той се предрешва като прокажен човек с камбанка, с цел да подмами граф Рено да му даде пари за щедрост. В различен случай той връзва единия си крайник, за да прилича на еднокрак бедняк, още веднъж за да заблуди рубрика, за да му вземе пари.
Не след дълго хитростта и жестокостта на Юстас му печелят много добра известност в покрайнините на Булон и той се развива и от другата страна на Ламанша, когато при започване на 1206 година стартира да работи за британския крал Джон, който в този миг е в средата на яростна битка за завладяване на Нормандия от французите.
Не след дълго Юстас употребява съдовете, дадени му от краля, с унищожителен резултат. Силите му от британски, фламандски и френски моряци завземат Сарк, един от Нормандските острови, и основават пиратска база, откъдето подхващат поредност от нападения против френските морски пристанища.
Отначало наподобява, че Джон и Юстас се схванаха чудесно. Но скоро Юстас търси нова работа за следващ път, тъй като някъде сред 1212 и 1214 година той и Джон се разделят (парите евентуално са фактор). Така до началото на 1215 година Монаха сменя страната си във войната и се показва пред френския двор. Както Джон в миналото е осъзнал капацитета на гениите на Юстас против французите, по този начин и френският крал Филип Август желае да употребява познанията на Юстас за канала и вътрешната му информация за британската военна организация. На първата среща сред двамата мъже: „ Вие не сте огромен, а дребен, само че сте толкоз самоуверен и необмислен “, споделя Филип на новия си съдружник. „ Вие знаете доста за хитростта и подлостта и не се нуждаете от котка да ви оказва помощ “ получава в отговор.
